Didh's entry for a WarCraft story/fanfic/whatever

View previous topic View next topic Go down

Didh's entry for a WarCraft story/fanfic/whatever

Post by Nox Aeterna on Mon Jul 31, 2017 4:49 am

Тъй като World of WarCraft заема голяма част от живота ми, игра на която съм посветила 10 години и към която винаги се връщам, не се сдържах и станах (и не легнах) в тоя забутан час. От време на време ме перва настроението за WoW.
Отдавна ме човърка идеята за героите ми в този свят и трябваше да я сложа някъде ей така да я има за да не я търся по хронологиите (което правя в момента). Лора на WarCraft e огромен, а нещото е замислено като за фенфик с оригинални герои. Тясно свързано е с историята на света, тъй че не знам дали мястото му е тук и в този раздел. Long story short. Елфите, за които става въпрос, се наричат блъд елфи в памет на загиналите си събратя, понеже едно 90 процента от населението е избито от един пич, който предвожда армия от зомбита. Земята им е богата на магия, зависими са от нея, и след като главният им източник бива унищожен, те търсят друга алтернатива. Демонска/фел магия, която прави очите им зелени.  

Идеята е за живота на двойка елфи мъж и жена. Фокусирала съм се повече върху мъжа и как се е издигнал във възстановяващото се общество. Намират се интересни неща в РП форумите . Казва се Далинар "Даркстар" (след това събитие блъд елфите сменят и имената си) и понастоящем е blood knight. Харесва ми че между рейнджърите и кървавите рицари има напрежение. Едните са съгледвачи, ловци, а докато другите се грижат за вътрешния ред в града и са лична охрана на магьосниците. Преди немъртвите да нападнат домът му, Дал е бил рейнджър. Все още е останало нещо от обучението му, умело си служи с лък и стрели, но вече не е един от Farstriders. He walks among us but he's not one of us/ татуировката на Джак от Изгубени. Всичките му близки и приятели са загинали. За да не се поддава на скръбта и отчаянието е работил здраво и е помагал за възстановяването на града и скоро се присъединява към ордена на Лейди Лиадрин.

Дал е грамаден и мускулест, има дълга златиста като житен клас коса, и като всички представители на своята раса, е красив. Живее на горния етаж на сграда, която се намира в търговската част на града. Под него има магазин на ковач и майстор на брони.

Един ден докато тренира с останалите навън, отново с лък и стрели, покрай тях минава млада елфка със сребриста коса, и Дал без малко да пропусне целта. Навън е горещо, той се е разсъблякъл, опънал е тетивата и се прицелва,  усеща как кожата на раменете му смъди. Бързо изгаря.  (ох леле обичам елфи! rabbit ) Харесва я отдавна, но мисли че се цели твърде високо тъй като тя е единствената роднина на влиятелен магистър, а той въпреки че се е издигнал до капитан, си остава най-обикновен войник.

Както всяка моя история, и на тази й липсват ключови моменти. Как е разкрил чувства си към нея, дали и тя изпитва същото или й е трябвало известно време.
Някъде там елфката му дава една от обеците си за да го пази, енчантната е лично от нея и Дал я носи на верижка. После Дал и среброкосата елфка трябва да работят заедно. Нападат ги разни джуджета и хора, Дал е ранен и магьосницата ги телепортира някъде където се чувства в безопасност, у дома. По-късно Дал се събужда в квартирата си и погледа му фокусра елфката, която му зашива наметалото и го подсилва с още enchantments (щото мейдж върви с tailoring+enchanting  Wink ).

Развитието на първата част е че се женят.  Embarassed

Ще ми се да наблъскам всичките неща, които са ме вдъхновили.

Blood Knight by Altana

Eivør - Trøllabundin Изпълнителката има няколко аранжимента на тази песен. По принцип става дума за магьосник в текста, но някак си си представям че може и да се отнася за жена към мъж.

Eivør - Trees in the Wind

четох един много хубав фенфик за зависимостта от магията  

Moodboard

_________________

Nox Aeterna

Female Posts : 20
Join date : 2015-10-09

View user profile

Back to top Go down

View previous topic View next topic Back to top

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum