One Year - РП

Герои на:Nikki-senpai

Общи приказки (за Майкъл):
Действието се развива в покрайнините на средно голям град. Майкъл е мъж на 25 години наскоро завършил университет, въпреки че специалността му(мениджмънт) не се покрива, с това което желае да върши(писател). Живее в малък едностаен апартамент, едва побиращ вещите му. Безработен, но работи върху новела/роман - работи върху него откакто се помни. В това време се прехранва с издръжката от сравнително богата си майка (парите не идват от работното й място, а от всяко нейно следващо гадже), и пилее времето си играейки видео игри.

Герои на: Nox Aeterna

Общи приказки (за Филип):
Филип е на 23 и е студент втори курс в родния си град. Прекарал е почти целия си живот на едно място и малко се ядосва че и през студентските си години е като закотвен в града докато всички останали откриват света. Мечтае да пътува и да стане фотограф и да пише за National Georaphic, макар че е разкъсван и между друга негова страст - видео игрите.
Успява да се откъсне от родителите си и сега живее на квартира малко по-надалеч от тях. От време на време помага в геймърския бар на свой приятел.

25.NOV

- Не, не.. - клатеше глава младият мъж, който седеше пред бюрото си. Краката му бяха вдигнати, единият върху седалката на малкият стол, другият върху леглото му, докато отместваше смартфона от едното си ухо на другото. Това което чуваше през слушалката ясно не му харесваше защото се мръщеше, докато се опитваше да балансира телефона от едната си страна, докато пръстите на двете му ръце летяха по клавиетурата. - Чакай, ще те сложа на високоговорител... - измънка той, преди да натисне един бутон и да остави смартфона на бюрото до чашата си за кафе. В нея всъщност нямаше кафе, а вода. Беше минало доста време преди Майкъл да открие, че една широка и тежка чаша за кафе е по-трудна за преоръщане от една висока стъклена за вода. Преди да направи откритието през известен периот от време трябваше да се справя със разляти течности по принадлежностите си.
"Какво?" разнесе се леко видоизменен глас от телефона.
- Нищо. - подсмихна се тъкнокосият. Не че Майкъл имаше особено тъмна коса, по скоро може би спадаше към кафява, но той нямаше проблем да мисли за себе си като човек с тъмна коса. Също така беше открил, че беше по-лесно просто да заобиколи някой теми, когато ставаше дума за майка му. Една от тези теми включваше технологиите. - Какво казваше?
"Как върви книгата?"
- Ъх...  - възклицанието се измъкна измежду устните му преди да е способен да го възспре.
"Все още?"
- Ами какво да ти кажа. Не мисля че сега има голям пазар за историята, която пиша, така че мога да си позволя малко време...
"Повтаряш това от години, Майки...", разочарованието можеше да се вкуси дори през телефона. "За какво става дума в историята ти?"
Младият мъж много добре усети пренебрежението в гласа на майка си.
- За дух. - отсече кратко. Честно казано и преди й беше споделял детайли за това, което пишеше и всеки следващ път тя го питаше един и същи въпрос, така че отдавна се беше отказал да очаква вниманието на майка си.
"Дух?" възкликна объркано гласът от другата страна на линията. "Като Каспър?"
- Не. Не като Каспър. - завъртя очи Майкъл. - Сложно е. Няма да те отегчавам с детайли.. след като знам, че така или иначе не слушаш какво казвам. - допълни последното по тихо и малко по-забързано.
"Какво каза?!"
- Нищо. - отсече отново мъжът. - Виж, спокойно. Скоро ще си намеря работа и няма да трябва да ме издържаш...
"О, не, миличък, няма проблем.", прекъсна го тя меко. "Просто исках да видя как вървят нещата при теб."
- О... - отвърна той, защото наистина не беше очаквалк отговора, който беше получил. Всеки път когато майка му беше звъняла беше главно, за да му напомни, че парите не разстяха по дърветата. Не че тя беше по-различна от него след като тя беше издържана главно от многобройните си гаджета. Явно беше попаднала на някой фрашкан с пари. - Ами, добре съм.
"Чудесно!", възкликна майка му, сякаш бързайки да затвори телефона. Майкъл усети това и реши да й спести неловкостта.
-... Обаче трябва да затварям, тъкмо преди да се обадиш отивах към банята.
От другата страна на линията се чу доволна въздишка. "Добре, миличък. Обличай се топло."
- Добре. - засмя се тихичко той. Въпреки  всичко не можеше да се оплаче, че има майка, която е напълно незаинтересувана от съществуването на сина си. - Чао, мамо.
"Чао!"
Майкъл побърза да натисне бутона за прекъсване на разговора преди да настане неловко мълчание, защото майка му, никога не затваряше от своята страна.